Поглед
Очите ми, видели само скръб и болка,
събрали в себе си и страх и самота, към бъдещето гледат със тревога и търсят те доброто във света. Очите ми са борбени и смели, не ще покажат своите сълзи сега, но чудят се очите ми кога ли ще срещнат в твоите очи страха. В очите ми оставаш тъй далечен и твойте думи да гадая спрях. Във мислите ти знам, че нямам място вече, но не ще погледна в твоите очи със страх. Очите ми във твоите потърсиха утеха, сърцето твое да докосна не успях. Очите ми не ще ги видиш вече, щом толкова боиш се да погледнеш в тях.
събрали в себе си и страх и самота, към бъдещето гледат със тревога и търсят те доброто във света. Очите ми са борбени и смели, не ще покажат своите сълзи сега, но чудят се очите ми кога ли ще срещнат в твоите очи страха. В очите ми оставаш тъй далечен и твойте думи да гадая спрях. Във мислите ти знам, че нямам място вече, но не ще погледна в твоите очи със страх. Очите ми във твоите потърсиха утеха, сърцето твое да докосна не успях. Очите ми не ще ги видиш вече, щом толкова боиш се да погледнеш в тях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Иванова Все права защищены
