Облаците съдбоносни са съдби,

Милиони тревоги и сълзи.

Те се раздират, късат, разпадат

Както листата от първия опит!

Напиши ми ти една съдба, която да е истина,

Кажи ми ти шега, която да е истина,

Но няма ли да я измъкнеш от небето?

Няма ли да използваш ВъображениеТо… си?

Не знам доколко можем да чакаме,

Съдбоносния момент пак да удариме!

Няма смисъл, дори да опитваме

Да бъдем добри, да се приобщаваме

Към света, който се опитва да ни заблуди.

Знайте, че погледът от съдбата… руши всички мечти!