Погрешна стъпка
Една красива слънчева усмивка,
една искра в очите ти блести
и всички казват: "Ах, каква щастливка!",
но болката в душата ми гори.
Отминал спомен за горещо лято,
една любов то в мене разгоря.
Косите ти по-светли са от злато,
в очите ти искри заря.
Но всичко тъй бързо си отиде,
като загубен пясък върху мойта длан.
Погрешна стъпка и отмина,
като въздушна кула рухна моят план.
А толкова красиво беше всичко,
мечтите свързваха ни нас.
Остана само поглед празен, всичко
набързо се размина между нас.
Сега минаваш, но ме подминаваш плахо,
скрити погледи се срещат крадешком.
Искри проблясват, но потъват в мрак...
и тръгва всеки пак към своя дом.
И всичко свърши, но споменът остава,
спомен, скрил в себе си един сезон.
Любов голяма лесно се разгаря,
но още по-лесно умира като празен стон.
Обичах те и още те обичам,
но болката говори вместо мен.
Борбата с вятърни мелници отричам,
но искам да те върна пак при мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даяна Василева Все права защищены
Прегръдки 
