ПОКАЗАЛЕЦ В НЕБЕТО
... животът ми не бе сладкарски цех, десертът се отлага за оттатък,
каквото взех от своя ден, го взех – и сетне го раздадох без остатък,
живях с пари, но и без пукнат грош в несрета се събуждах по неволя,
и всеки миг ми беше луд разкош, с кеф изиграх най-главната си роля –
бях шутът, който мина за глупак, и цял живот – във доби таласъмни,
ви писах дълги стихове по мрак с надежда – и връз мене да се съмне,
щастлив слепецът! – книга що чете с върха на своя топъл показалец,
аз дишах с любопитство на дете, най-сетне спряло в сетния си залез,
със благата си песен на уста бях чист на тяло, съвест – и на мисъл,
и знам, че Господ нейде – над света, от мене стих в небето е записал.
© Валери Станков Все права защищены