14 авг. 2024 г., 16:47

Показалец в небето

489 2 1

ПОКАЗАЛЕЦ В НЕБЕТО

 

... животът ми не бе сладкарски цех, десертът се отлага за оттатък,

каквото взех от своя ден, го взех – и сетне го раздадох без остатък,

живях с пари, но и без пукнат грош в несрета се събуждах по неволя,

и всеки миг ми беше луд разкош, с кеф изиграх най-главната си роля –

бях шутът, който мина за глупак, и цял живот – във доби таласъмни,

 

ви писах дълги стихове по мрак с надежда – и връз мене да се съмне,

щастлив слепецът! – книга що чете с върха на своя топъл показалец,

аз дишах с любопитство на дете, най-сетне спряло в сетния си залез,

със благата си песен на уста бях чист на тяло, съвест – и на мисъл,

и знам, че Господ нейде – над света, от мене стих в небето е записал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...