18 февр. 2011 г., 18:06

Поколение

1.4K 0 9

 Децата даже не видели,

 спомнят си една любов,

 а ние слепи сме я преживели

 и жалим се в молитви с благослов...

 Не молете се, не ще пожали -

Бог слепците не обича!

Деца да бяхме си остали -

те не просят, а обичат...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И през ум не ми е минавало да спирам, но признавам, че имам такива периоди...трябва нещо да се случи (или да не се) за да започна да пиша
    Много благодаря за коментара, означава много за мен
  • Браво мило ,браво!Да не би да спре6 до тук?В теб има скрит голям талант, усе6та се.
  • Прекрасно стихотворение, Фери!
  • Благодаря ви! Това е най-спонтанния ми стих... Радвам се, че ви допадна.
    Целувки!
  • Добър ден! Стихотворението е чудесно. Бог Обича всички!
    Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...