Полигамно
Най-напред
през прозореца влиза
мирис на дъжд.
Той е тежък и топъл
и идва със теб да се люби.
Чуваш страстния стон
на дървото отпред.
Как протяга листа изведнъж
почти го усещаш,
как го гали възбудено.
Но той идва при теб,
този мирис на дъжд!
След това свеж ветрец
разлюлява крилото
и облизва капките по прозореца.
Ти изтръпваш от хлад.
А от онзи мирис на дъжд
е останала малка локвичка
под радиатора в хола ти.
И ветрецът опитва
да се плъзне по теб под завивката!
Най-накрая...
най-накрая денят изсушава и стопля.
През прозореца ти
прекрачва
и към тебе насочва
ярки слънчеви снопове,
гръмогласно превключва
на птичите хорове,
чуваш тропота на трамвая,
чуваш грохота.
А ветрецът,
той поляга
и той
под радиатора в локвата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
