Те са двама и бутат количката празна
между рафтове пълни в голям магазин.
Те са двама, но мислят еднакво отдавна.
Той не пие ракия, тя не си слага грим.

Те живеят без маски и истински трезво
преценяват какво да си купят и как.
(От крещене гласът на живота е дрезгав,
той е вечно в промоция – два за петак!)

Той е сложил ръка на любимото рамо.
Тя подпира ръката на своя любим.
Наблюдавам ги в гръб – зад количката двама,
а във нея продукт няма нито един...

Подминават млеката и щанда с месото,
после хлътват наляво по глух коридор.
Под лъжичката нещо ми парва, защото 
точно в този момент ги изгубвам от взор.

По уредбата вие, че чак до кресчендо:
„Две с цена за едно......, само днес, само тук!”,
но не чувам какво. После, както е редно,
се отправям към касите с вид на бурсук.

Вадя дебитна карта да плащам за всичко
и количката почвам да пълня в несвяст...
И съзирам зад мойте покупки едничка
еднолитрова малка бутилчица с газ...

...и до нея – сияещи – двамата души,
дето мислех, че нямат пари и за хляб.
Те отдавна промоция бяха улучили.
Лампа с вечна гаранция. В слепия свят.