4 июн. 2006 г., 16:41

помни ме

1K 0 3

Помни ме все усмихната и дива!
Помни ме с поглед прикован към теб в захлас!
Помни ме безумно влюбена и жива!
Помни ме чак до сетния си час!

Помни ме ти такава,
а не каквато съм в момента аз -
обляна в сълзи, угасваща жарава.
Това е нараненото ми а не истинското "АЗ".

Но, освен това, ти помни,
как страдoх и плаках за теб.
Ти сам прецени от всички жени,
не обичах ли аз най-истински теб?

Ти казваш, че обич не търсиш,
но моята вече имаш я, знай.
Приеми я, отхвърли я или каквото там си решиш.
Тя твоя е и то - до край!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...