4 июн. 2006 г., 16:41
Помни ме все усмихната и дива!
Помни ме с поглед прикован към теб в захлас!
Помни ме безумно влюбена и жива!
Помни ме чак до сетния си час!
Помни ме ти такава,
а не каквато съм в момента аз -
обляна в сълзи, угасваща жарава.
Това е нараненото ми а не истинското "АЗ".
Но, освен това, ти помни,
как страдoх и плаках за теб.
Ти сам прецени от всички жени,
не обичах ли аз най-истински теб? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация