Помолих...
Помолих дъжда
да ти каже от мен:
"Обичам те...".
Той валя, изваля...
Ти не чу, ти не чу...
"Обичам те...".
Помолих слънцето
за това, за това
"Обичам те"...
То изгря, озари...
Ти не чу, не видя...
"Обичам те"...
Уморих се,
изморих се от опити...
И във своето последно безсилие,
аз написах отново
"Обичам те"...
Притаих своя дъх във мълчание
и потънах навътре във безната...
... Този мрак, този мрак...
ме обгърна...
Но не бях... аз не бях там сама...
Да... отдавна във него се луташе...
И как ясно ти там ме видя...
Как съзря моите думи във мрака?...
А от срам аз наведох глава...
Ти изрече с изконно желание:
"Аз те искам... не бой се... ела..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катерина Баева Все права защищены
