Понякога е непосилно трудно
да те обичам. Търся си причини
да те намирам – в утрини безбудни,
в които слънцето и грош не чини.
Понякога се мразя, че те искам
със всичките ти явни недостатъци –
наяве пак бълнувам, че ми стиска
да не вечерям все с целувчени остатъци.
Понякога е с отлепена ретина
денят – но сляпо в теб пак ме отвежда.
И точно днес – обичам те, чудетино!
Причината?!?
Ще вдигна само вежда!