spes (Надежда Ангелова)
2 64

21 сент. 2013 г., 17:21

Пощада няма

Поэзия

749 0 1

За старост пощада няма!

"Удря шамари" времето,

обагря те неусетно

с краска голяма.

Дори и да си смешен

от тая палитра богата,

примирено дъх поеми -

отива си безвъзвратно времето

ограбило ти душата.

Всеки иска да дочака

красивата късна есен,

да се възхити на килима

от разпилените листа.

От душевната буря

остава на дървото ствола

да слуша на вятъра тъжно

песента от младостта.

Нека не се натъжава -

да изпраща залези красиви

и посреща утрини озарени

от златото на есента.

Ех, старост, защо не си

като сезоните?!

- Защо?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬