28 апр. 2010 г., 22:10

Послание

746 0 0

Стоя в стаята замислена, сама -

избягваща външната черна тъма.

В нея се опитвам и своите мисли събирам

думите в съзнанието ми се редят, без да ги подбирам

и на листа бял хартия започва да изтъква -

моята душевност в страдание изпъква.

Летя аз в своите мисли далечни,

затворени мечти непостижими, но вечни,

живеят те самотно - красиви мечти

и моята мисъл  самотна също лети,

прелита и носи важно послание -

до тези хора със сърце и съзнание

и изпраща до всеки един от тях ясен знак -

светъл звук от жива струна до луната чак...

Изпращам свойто послание притеснена

и чакам трепет от звук, но... заглушена

от шума на спящите...

от плача на зрящите...

и се смесва всичко в спомен стар,

но разлика правя -това е божи дар.

И чакам отговор на мойто послание мисловно...

чакам... но пак мисъл бълваща виновно -

огън, изгарящ всяка светла струна красива,

родена от мелодия чувствена, звънлива,

но, умираща, тя изпраща прощален зов,

песен звънка за невъзможната любов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фей Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...