28 апр. 2010 г., 22:10

Послание

743 0 0

Стоя в стаята замислена, сама -

избягваща външната черна тъма.

В нея се опитвам и своите мисли събирам

думите в съзнанието ми се редят, без да ги подбирам

и на листа бял хартия започва да изтъква -

моята душевност в страдание изпъква.

Летя аз в своите мисли далечни,

затворени мечти непостижими, но вечни,

живеят те самотно - красиви мечти

и моята мисъл  самотна също лети,

прелита и носи важно послание -

до тези хора със сърце и съзнание

и изпраща до всеки един от тях ясен знак -

светъл звук от жива струна до луната чак...

Изпращам свойто послание притеснена

и чакам трепет от звук, но... заглушена

от шума на спящите...

от плача на зрящите...

и се смесва всичко в спомен стар,

но разлика правя -това е божи дар.

И чакам отговор на мойто послание мисловно...

чакам... но пак мисъл бълваща виновно -

огън, изгарящ всяка светла струна красива,

родена от мелодия чувствена, звънлива,

но, умираща, тя изпраща прощален зов,

песен звънка за невъзможната любов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фей Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...