7 окт. 2016 г., 19:43

Последна молитва

478 1 8

Готов съм, Боже, днес да те помоля

да ми отпуснеш още дни.

Приемам вече цялата ти воля

за мойте идни съдбини.

 

И направи ми вечерите леки,

и дай на мислите покой.

Махни за мене всичките аптеки

и дай ми пътя без завой.

 

И всяко утро винаги белязвай

със най- блестящата звезда.

И все със слънцето над мен залязвай...

Прокарай в пътя ми бразда.

 

И в таз бразда доброто да посея,

и туй да бъде мойта дан.

И най- добрия  вятър да повее

във шепата на мойта длан.

 

И най- добрите песни да напиша

със най- отбраните слова.

И в тях с възторг душата ми да диша

под сняг на бялата глава.

 

И после кротко тука да почина

по твоя милост- разбери!

Преди от тука аз да си замина,

последен сън ми подари...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....