Последна среща
От среща си тръгвам, от среща за двама,
но единият нещо май не разбра,
че любовта е взаимност, светът е за двама,
за обич и нежност е нужна душа.
"Довиждане" казваш и "Пак заповядай",
"Но тръгвай, че чакам и друга жена",
списъка дълъг на ум си пресмяташ,
уж думи са само, но от тях заболя.
Ти знаеш ли думите колко раняват?
Забиват се в мен като отровни стрели.
Безразлична се правя, но всъщност изгарям,
а от вътре сърцето кърви ли...кърви.
Тежките думи като кама се забиват,
пробождат душата, убиват мечти,
вътрешно плача, а на глас се усмихвам,
не виждаш ли болката в моите очи?
Махам за сбогом, целувка изпращам,
а гърлото стяга и горчи ли... горчи,
сълзите възпирам и пътя си хващам,
това беше нашата последна среща, нали?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
