Последната любов
Тя кичури бели в косите пилее
и бръчки не вижда по челото твое,
в душата ти птичка е, тихичко пее,
тя много не иска за времето свое.
Такава е тя, любовта най-ранима,
опора и рамо е, твоя постеля,
в очите ти влага за всеки незрима,
дъха си последен със тебе разделя.
Тя честно те гледа, право в очите,
и с поглед ти казва толкова много,
понякога скришом преглъща сълзите,
че мъка и скръб забранила е строго.
Ще те последва дори и в безкрая,
болките твои на рамо ще носи,
щом е със теб, ще се чувства във рая,
в огън ще влезе с нозете си боси.
Такава е тя, любовта ни последна,
много не иска, но всичко ти дава,
защото не е тя просто поредна,
с теб тя си тръгва и с тебе остава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
