geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
15 янв. 2013 г., 18:18

Последната любов 

  Поэзия » Любовная
755 0 6

Тя кичури бели в косите пилее

и бръчки не вижда по челото твое,

в душата ти птичка е, тихичко пее,

тя много не иска за времето свое.

 

Такава е тя, любовта най-ранима,

опора и рамо е, твоя постеля,

в очите ти влага за всеки незрима,

дъха си последен със тебе разделя.

 

Тя честно те гледа, право в очите,

и с поглед ти казва толкова много,

понякога скришом преглъща сълзите,

че мъка и скръб забранила е строго.

 

Ще те последва дори и в безкрая,

болките твои на рамо ще носи,

щом е със теб, ще се чувства във рая,

в огън ще влезе с нозете си боси.

 

Такава е тя, любовта ни последна,

много не иска, но всичко ти дава,

защото не е тя просто поредна,

с теб тя си тръгва и с тебе остава!



© Евгения Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??