Последният самурай
На дъното на времето затворен,
в огромната му бъчва без отвори -
ще ферментираш бавно
в будна кома.
На вино - тъмна кръв, ще се превръщаш,
с вкуса на пергамент.
Жълтеят стиховете ти -
пера от птици,
изпуснати по вятъра отвън.
Извикай демоничната си същност.
Дъха си спри.
И прободи се право в хара с меч от слово.
Самурай -
на връх оголен от мечти
(сред Черната реалност),
релефен белег.
По него ще те разпознаят -
антена
сред Отвъдното.
Клавишите на мислите
невидимият Пианист
докосва в транс
с върха на пръстите
(милиардите къртици залязват под земята).
Мелодия (забулена в мъгли)
е всеки път,
отвеждащ те по трупове от наркотици
в небесата.
Ще тръгнеш ли?
Или -
вземи си хапчето поезия.
Заспи до следващия сън...
в матрьошката
на своите прераждания.
© Младен Мисана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ех, Младене, как само умееш да въздействаш с думи, сякаш взети от едно друго измерение, за да напомнят на този свят, че всичко тук е временно! Поздравления!
-
Бягството от "черната реалност", като презрение към недостатъците на света и израз на вътрешната свобода на човека! Поздравления, направо потръпнах!
-
Благодаря на всички, които удостоиха с внимание стихотворението ми "Последният самурай". То е програмното ми стихотворение, което изразява дълбинното ми отношение към поезията и към този илюзорен свят, в който сме потопени по Божия промисъл. Беше сред отличените стихотворения от Банатския културен център през 2017г.
Пожелавам на всички колеги по перо от сайт Откровения, както и на читателите от този сайт, да почетат Тайнството на Бъдни Вечер и Рождество. Нека Бог ви дава сили - физически и духовни, за да продължавате битката със Злото и през новата 2020г., защото То съществува обективно и се персонифицира от сатана. Пазете душата си за вечността, защото тя е вашият космически кораб към Сион. И дано някои от вас Го достигнат. Весело прекарване на новогодишните празници и боншанс!
Ваш: M&M -
Много интересно и страшно. Стихотворение в horror жанр.
-
Разголване до болка!
-
Превъплъщенията на поета са път към изгубване на същността му. Заиграването с демоничното дори и в мисълта е предизвикателство с неизбежна предопределеност. Но какво да прави поетът, когато самоубийствената му страст е превърната в негова единствена необходимост за бичуване на поетичния жребец.
-
Мистично.... И реалистично.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
