30 янв. 2009 г., 19:52

Последно сбогом

1.2K 1 5

Защо съм с теб, не зная.
Дали заради малкия ни син?
Или зарад думите, с които ме омая,
че ще се промениш?

Откога я чакам тая промяна?
Но нея я няма, и няма, и няма!
Огромна пропаст зее помежду ни,
която няма да запълниш с мили думи!

Тази пропаст е изчезналата любов!
Няма я, само навикът остана!
Не чувам вече нежния и зов,
който ме зове да бъда твоя дама...

Аз направих компромиси безброй.
Исках да си само мой!
Десет години от живота си пропилях!
Най-накрая, че не си за мене, проумях.

Ще си тръгна! Няма да ме унижаваш повече!
Това е края! Няма да простя отново!
Гласът ми пресича мъртвата тишина,

изричайки последно сбогом!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сладурркатта Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....