Посмей се с мен!
Посмей се с мен сега,
че днес те виждам за последно.
Нима така е отредено
тъй само да е хубаво,
когато е последно.
И нека е така!
С усмивка вратата ще отворя
и за последно с теб ще поговоря.
Все едно, че няма да сме утре,
две уморени длани в скута ти ще сложа
и гордостта си в краката ще положа,
сърцето ми се блъска във стените,
душата ми пред прага в теб е свита.
Тя тръгва с теб!
Пази я цяла!
Посмей се с мен сега!
Не всеки праг е плачеща раздяла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
