Посрещане на спомени
Помня ги гарите. Пъстрите пътници
стискат в ръцете билети за някъде.
Имам си спомени. Някои смътни са –
все по-далече отиващи влакове.
Хладни траверсите светят с безвремие.
Пейките с лафки отдавна сменени.
Няколко кучета лаят в полемика.
В клопка от зимния студ са пленени.
Писва в небето звукът на сирена.
Облакът сив си остава – нехае.
Някак дъждовно, дъждовно е в мене.
Люлякът спи си отсреща потаен.
Гарата киха и днес алергично,
пак прекосена от прашните стъпки.
Гледам към влака. Съвсем нелогично
пáри в ръката ми режеща тръпка.
Нямам билет. Не очаквам да слезе
никой от старо купе овехтяло.
Може би просто е пролетна лезия,
дето напомня, че люляк цъфтял е.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Монева Все права защищены
