28 мар. 2018 г., 02:33

Посрещане на спомени 

  Поэзия
489 2 9

Помня ги гарите. Пъстрите пътници

стискат в ръцете билети за някъде.

Имам си спомени. Някои смътни са –

все по-далече отиващи влакове.

 

Хладни траверсите светят с безвремие.

Пейките с лафки отдавна сменени.

Няколко кучета лаят в полемика.

В клопка от зимния студ са пленени.

 

Писва в небето звукът на сирена.

Облакът сив си остава – нехае.

Някак дъждовно, дъждовно е в мене.

Люлякът спи си отсреща потаен.

 

Гарата киха и днес алергично,

пак прекосена от прашните стъпки.

Гледам към влака. Съвсем нелогично

пáри в ръката ми режеща тръпка.

 

Нямам билет. Не очаквам да слезе

никой от старо купе овехтяло.

Може би просто е пролетна лезия,

дето напомня, че люляк цъфтял е.

 

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??