... повод за оставане...
... повод за оставане...
Студена съм... от тиха дъждопадност.
Поисках дъжд и просто заваля.
И прежда съм червена. Ариадна
покри със мен дървета. И земя...
Бездомна съм. В реката на Земята.
Разплитам мисли и плета мечти.
И всеки път са нови и познати.
От стар рефрен ли ноти чуваш ти...?
И плочата е стара. N-вековна,
от замъци със скърцащи врати,
решетките и кладата, оковите.
Прераждам се, прераждаш се и ти...
И пак се уча... Пак... Да те мечтая.
Завръщам се по преждата червена.
А в пулса ми накъсан – до замаяност
преля се дъжд. И ти по мойте вени...
Сега те нося. В себе си се давя.
И пазя те. Покорна като куче.
Криле ми даде – повод за оставане.
Отлитнеш ли – мечтите ще отучвам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
