Накарай някого да повярва и прави с него каквото си поискаш!

                                     Тихомир Димитров "Душа назаем"

Повярвах ти със слепотата на новородено
и влях в тебе толкова любов,
и всеки смисъл се превърна в тебе,
а всяка крачка – в студен лъжлив порок.

Изродих се в никоя и ничия,
поредният придатък  – за любов,
и станах просто твоя сянка,
изчезваща със залеза ти нов.

Повярвах ти... а ти правѝ с мен 
каквото си поискаш...
И след като изчезна цялата 
не ме търси в ничие обичам.

И след като прогледна, обляна  от лъчите на нова светлина 
и след като всяка вяра до края, до дъно изгоря 
ти не търси в мене цялата,
парчетата отдавна проигра.
Превърнатата в прах съм тук
да търся отплата за греха!

Я. К