Не ви познавам,
а ви разпознавам...
Виолета Христова
Познавам ви по договора с Господ.
По шрифта на най-болните ви теми.
По хвата за разклатените мостове.
По тона, с който влизате в полемики.
Познавам ви по раните. По липсите.
По изличените следи от пръстите.
По канта върху думите. По гипса,
когато се завръщате от кръста си.
И вярвам във спасителните лодки,
в маслиновата клонка и в мъглите.
Приличаме си всички – като котките
преписваме живот от черновите си.
Познавам ви и без да ви познавам.
И вие ме познавате, изглежда.
По хвърлените чернови остават
секундите, в които сме се срещали.
© Елена Биларева Все права защищены