ПОЗНАТА ГЛЕДКА

 

Два отбора стари,

никога другари,

срещат се отново.

Всичко е готово.

Свири на двубоя

Пешо Каубоя.

Съдия „страхотен”,

малко неграмотен

и е назначен

(нищо, че е фен)

да е безпристрастен,

никому подвластен

и определи

кой ще победи.

 

Ето ги отборите

и след тях треньорите -

два големи спеца -

Джо и Жеко Кеца.

Синият отбор,

с Жеко за треньор

в схема е позната.

Първо: На вратата -

страж с висока класа -

Спиро Магапаса.

С номер две пред него

брани бате Вего -

тридесет годишен,

но не е излишен.

Двама са партньори

с Димо Каскадьора -

опитен защитник,

акробат и битник.

Бек отляво тича

Стефанаки Пича -

млад и издържлив,

много избухлив.

Вдясно най-отзад

ще стои Игнат -

груб и безпардонен,

често е изгонен.

В центъра стопира

Киро Тебешира -

топката минава,

но човекът не,

да лежи остава

там минута две.

Редом пък до Киро

Данчо оперира.

Талантлив играч

и добър водач -

техничар със пас,

като Атанас.

Наско да центрира

или да контрира

просто е перфектен,

и дяволски ефектен.

Нека да се знае

вдясно ще играе,

а пред Стефанаки

халф отляво Чаки -

бърз и енергичен,

никога статичен.

Двойка във атака

Бойко и Котака.

Бойко е върлина,

скача сред двамина,

често ги поваля

и към някой сваля.

Як и атлетичен,

с голов нюх отличен,

даже с двата крака

е добър Котака.

Опонентът Джо

(с алено трико),

както подобава

е избрал състава -

смесица от стари

с млади титуляри.

Янко е пазител

и ръководител,

снажният вратар

в дузпите е цар,

с опит, ветеран,

техен капитан.

Двойката отпред -

Цеко и Ахмед -

истински екип

от различен тип.

Цеко е висок,

със добър отскок,

а Ахмед набит,

бърз и ерудит.

Вляво във защита

Кольо Бабаита -

дето има бой

първи е герой.

Вдясно на вратаря

там ще отговаря

стар познайник наш,

някому адаш,

викат му мотика,

но е Гошо Крика.

В линията средна,

момент да погледна -

да - излизат Панчо

и до него Ганчо,

Емо Егоиста,

вдясно Пацо Глиста.

Четирима титуляри,

изявени купоняри,

често на по чашка

в кръчмата на Рашко

или със „девици”,

с пищни любеници.

Център нападател

друг един приятел,

фен на Барселона -

Нако Лампиона.

Втори най-отпред,

нисичък наглед

ще стартира Бриго.

Само погледни го,

с вид е на борец,

но голям подлец,

в чуждото поле.

Стане ли меле,

винаги печели

и добре се цели.

 

Стадионът плаче

за ремонт, обаче

пълен е до края.

Колко са? Не зная.

Ето точен час,

тръпнем във захлас,

двадесети март,

Пешо дава старт.

 

С топка на крилото

Емо Егоиста.

Спира се ,защото

вижда Пацо Глиста.

Дълъг пас надясно.

Пича е на тясно.

Тръгва Пацо там.

Гледа! Нако сам.

Бързо я центрира,

точно го намира.

Топката е в Нако.

Спира и не чака.

Шут със сила здрава.

Ударът минава

горе над гредата!

Кик във небесата! -

Гледката позната.

Ред сега на Киро

да организира.

Тръгва покрай Панчо,

ала там е Ганчо.

Данчо вика с глас:

– Дай на Атанас!

Ритва я към него,

но пресича Емо.

Пуска се по тъча,

но ще се измъчи.

Спира го Игнат

с екстремен шпагат.

Хвръква като лист

този егоист.

Ако бе подал,

не би полетял.

Пада на тревата,

удря си главата,

хваща си краката -

гледка пак позната.

Пешо вика бека.

Моли се човека.

О! Червен картон!

– Ама,че галфон! -

ревва Тебешира

и към тях спринтира.

Удар във главата!

Пада съдията.

После бързо става

и се обяснява.

Опит да избяга!

Обръч се затяга!

Плюят, ритат, блъскат,

срещу него съскат.

Също разгневени

другите (червени)

скачат на Игнат -

екшън пак познат.

Удар във носа,

скубе се коса.

Димо, Чаки, Вего

също са до него,

бързат да помогнат,

боят да разтрогнат.

Кольо Бабаита

и към тях налита.

Боят се разраства,

всички те участват.

Съдията смаян

вече е отчаян.

Кой да гони пръв?

Киро или Данчо?

Но оцапан с кръв

вижда му се Панчо.

Позатихва вече

страшният кютек,

а за радост е, че

не е там човек.

Никой не наказа

плахият мишок,

слабост пак показа

и изпадна в шок.

Емо на крака е

и ще продължи,

малко му се мае,

но ще издържи.

Пешо дава знак

да започнат пак.

Нервни, без идея,

Ганчо там не ще я,

връща я към Цеко,

той я чуква леко.

Дава на Ахмед,

после към вратаря,

пасове безчет -

всичко се повтаря.

Янко ритва силно,

Нако сваля стилно,

тичащият Бриго

топката настига.

Тръгва срещу Димо,

непоколебимо,

бягайки залита,

крачката преплита,

пада във пенала,

чакайки сигнала,

реферът да скочи,

дузпа да насрочи.

И познава! Да!

Пешо го видя!

Точката посочва! -

Всичко пак се почва.

Сини обикалят

нашият герой,

бутват и го свалят -

пак ще има бой!

Пешо е решен

да се не поддава,

даже повален

картички раздава.

Спорът не решава

физически контакт.

Нищо не остава.

Дузпата е факт.

Кольо Бабаита

топката ще рита.

Сили се! Шутира!

Спиро я боксира!

Тича бате Вего,

ритва на далеко.

Край на първа част.

 

Но след четвърт час

всичко пак започва.

Центърът посочва

Пешо Каубоя

и за радост своя

сини и червени

вече са смирени.

Тръгва мудно Данчо.

Срещу него Панчо.

Лесно го финтира.

Никой не спринтира.

Чуди се къде

той да подаде,

затова задържа.

Тренерът попържа!

И накрая леко

пас назад към Вего.

Той необяснимо

комбинира с Димо.

Димо с Магапаса -

два ненужни паса.

Пак им връща Спиро.

Времето не спира .

Две минути вече?!

– Писна ми, човече!

Ритвай я към нас! -

чу се  Атанас -

Сякаш сте във клетка!

Пак позната гледка.

Топката се движи

бавно по тревата,

времето се нижи,

но тече заплата.

Скъпи футболисти

от трансферни листи

да я получават

хич не заслужават.

Стилни манекени,

модно пременени,

гушкат милиони,

а на стадиона

често са трагични,

някога комични.

Второ полувреме

футбол се не вижда.

Публиката дреме -

реферът обижда.

Търси се разплата!

Гледка пак позната.

Феновете скачат,

чупят се седалки,

хвърлят,палят,храчат

всяк’ви откачалки.

В секторите близки

лумпени се млатят,

куките се кискат

и главите клатят.

Кървава вендета

между пияндета,

сини по лицата -

гледка пак позната.

Още няма гол,

всичко е в застой,

май ще има ол.

Почва и порой.

Стана на герен

тревният терен.

Пляскат във водата,

като каракуди,

гледката позната,

никой се не чуди.

Що не дава край

реферът страхлив?

Само той си знай,

колко е против

да го свири сново -

нервите да трови.

Шеста нова смяна -

никаква промяна.

Скъпите младежи,

уж са още свежи,

движат като баби,

немощни и слаби -

просто са за смях.

Ето ги и тях:

Вместо Нако

влезе Цако –

слаб играч

всеки мач.

После и Игнат

сдаде на Стамат -

силен в демаража,

може да покаже

нещо, но уви,

някъде се скри.

След това и Спас

вместо Атанас -

тренерът изнервя,

затуй е и резерва.

После и Митака

трампа за Котака -

също нападател,

но е и предател.

Гледа келепира,

парсата прибира -

вечен симулант,

пълен фигурант.

Джо за Панчо

вкара Станчо,

а за Егоиста

Ваньо Оптимиста.

Оптимист е ,щото

щом е със кълбото

стреля както може,

и от корнер тоже.

Всички те играха лошо.

Може би единствен Гошо

искаше да се раздава

и опасност да създава,

ала в тази киша

силата издиша.

Чакаме от час

фарсът да приключи.

Ето, че за нас

чудото се случи.

Свири края Пешко

и въздиша тежко:

„Свърши най-накрай.

Жив съм още май?”-

мисли си глупака.

Няма що да чака,

тича към тунела,

но е под обстрела

на шишета ,чаши

от "юнаци" наши.

Скромно се прибират

родните „таланти”.

Дали подозират,

че са стари кранти?

Нямам коментар!

Истински позор!

Но по навик стар

ето и разбор:

Първо ще започна

с Пешо Каубоя.

Той е този точно

развалил двубоя.

Стоеше колеблив

и смешен, и страхлив,

и без да се свини

картона отмени.

А си беше явен,

на местò поставен.

Час и половина

футболисти дрямат,

всеки си почина

и проблеми нямат.

Малко ще мърмори

тренерът сега,

ще им поговори,

а за тях – шега.

Ще го гледат умно,

той ще е щастлив,

после всички шумно

на аператив.

Пресата ще гръмне

още щом се съмне,

но това за тях

буди само смях.

Фенове трошиха,

куките се скриха.

Уж са за охрана

ордата посрана.

Всички им се смяха,

никак не успяха

ред да въдворят,

да предотвратят

делото позорно

и безотговорно

на пияни хора,

само за затвора.

Не веднъж и дваж

слабият дренаж

нищо не поема

(малък му обема).

Дъжд, вода и кал,

нули в резултата,

футболът заспал –

гледка пак позната.

Лумпени, вандали,

пешка съдията,

вечните скандали –

гледка пак позната.

 

Писаното тука

може и да стресне,

хич да ти не пука

светлина ще блесне.

Да! Ще блесне, но

в някой ден красив,

казвам си дано

само да съм жив.

 

Всяко име тук

го измислих сам,

ако е на друг,

просто аз не знам.

Ако се обижда

някой си сега,

то е, щото вижда

себе си в кюпа.