24 мая 2007 г., 11:23

Прасчо 

  Поэзия
933 0 8
Има си баба прасенце
с розово дупенце,
с подвито опашленце,
със сплескано носленце.
То си баба обича
и след нея все тича.
Отиде Прасчо да пасе,
загуби своето звънче,
във къщи бързо се прибра,
на баба жално загрухтя:
- Звънчето загубих си, бабо,
да ми купиш друго ще трябва.
Баба новите дрехи облече,
на Прасчо сложи елече,
нахлупи си шапката стара
и тръгнаха към пазара.
Там стигнаха точно на пладне,
звънчета намериха златни
и една верижка красива...
- Виж, Прасчо, така ти отива!!!

© Яница Ботева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??