Прасчо
Има си баба прасенце
с розово дупенце,
с подвито опашленце,
със сплескано носленце.
То си баба обича
и след нея все тича.
Отиде Прасчо да пасе,
загуби своето звънче,
във къщи бързо се прибра,
на баба жално загрухтя:
- Звънчето загубих си, бабо,
да ми купиш друго ще трябва.
Баба новите дрехи облече,
на Прасчо сложи елече,
нахлупи си шапката стара
и тръгнаха към пазара.
Там стигнаха точно на пладне,
звънчета намериха златни
и една верижка красива...
- Виж, Прасчо, така ти отива!!!
с розово дупенце,
с подвито опашленце,
със сплескано носленце.
То си баба обича
и след нея все тича.
Отиде Прасчо да пасе,
загуби своето звънче,
във къщи бързо се прибра,
на баба жално загрухтя:
- Звънчето загубих си, бабо,
да ми купиш друго ще трябва.
Баба новите дрехи облече,
на Прасчо сложи елече,
нахлупи си шапката стара
и тръгнаха към пазара.
Там стигнаха точно на пладне,
звънчета намериха златни
и една верижка красива...
- Виж, Прасчо, така ти отива!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яница Ботева Все права защищены
