8 янв. 2022 г., 08:14

Празен

465 0 0

Поставих тези думи на страниците

Но те никога не са имали смисъл
Никога не ми показа кой трябва да бъда

Вцепенен съм да усетя промените

Сякаш ме няма следа от мен
Гледай как изгарям безнадеждно,

когато погледнеш в очите ми


Можеш ли да видиш какво чувствам?
Посягам към звездите, но не мога да счупя тавана
Губих дни и пропусках нощите си

Тези сънища ме преследват цяла нощ
Липсвах през цялото време,

което ми оставаше да пиша

Без секунда за лечение
Докато лежиш заседнал,

без начин да минеш


Трудно е да не бягаш,

когато си загубил битката

Трудно е да се живее този живот,

когато се чувстваш празен
Започвам да си фантазирам,

че няма да съм тук утре,

докато вървя към бесилката

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...