23 июн. 2006 г., 20:21

Празнота

1.3K 0 7
Празнота...
С празнотата се спогажда най-добре
Съществува от преди света
Съществува и днес в моето лице -
Изразът му, вледеняващ на мига.

Топлина...
Кога ли за последно я почувствах?...
Май не помня и сама
Но в огледалото погледнах и настръхнах
Какво видях ли?-Празнота.

Пролетта...
Запомнена с щастливите емоции
И от нея не потръпнах за беда
Сърцето ми не зная как работи
Тупти ли то или замря?...

А какво ще стане щом ти кажа,
Че я няма вече и страстта...
Животът е... отдавна искам да покажа
Немислим за мен, умряла чакам аз смъртта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ей кети! не мога да повявам! страхотна си..само така
  • Според мен стихчето е мн добро.Продължавай в същия дух.
  • Слави,благодаря за похвалите Направо се изчервих
  • Нямам думи ! ... Освен "БРАВО" друго не мога да кажа Продължавай в същия дух
  • Благодаря ви Много е странно да четеш мнения за нещо,което ти си написал Харесва ми :Р:Р

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...