Празнота
Малките ми пръстчета те намират в тъмното
и те галя безчувствено и без глас.
Не знам каква бях и трябваше да бъда,
но това тук май не съм аз.
И се взирам в очите ти - дето много обичах,
но безрадостно, безразлично и без любов.
Аз копнея неистово да живея различно,
да започна без тебе живота си нов.
Оживено разказваш как е минал денят ти,
аз не чувам - не искам и не ме интересува...
Ти посягаш със обич да играеш с косите ми,
аз се дърпам и ставам да правя кафето.
Ти си призрак за мене. Аз минавам през тебе.
Като глуха и сляпа край тебе кръжа,
а доскоро ми беше като въздух потребен.
Днес не мога "Обичам те" да изрека.
Сякаш приказка чудна света ми превземаше.
Днес е грозна, убийствена празнота.
Да ти кажа "Довиждане" още не смея,
ще поживея от навик още малко така...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Татяна Начкова Все права защищены
