Преброяване на видовете
Приливна вълна :))))
Остров съм.
Аман от удавници!!!
Тичащи по мен,
понесли сламките си,
недоудавени и недоплували,
в онзи дълбок океан, наречен "щастие".
Всеки трети по-мрънкащ от втория
и всеки втори по-недоразбран.
Изхвърлени от поредната "лейди"
от бялата палуба на кораба й,
който все някой друг е строил за нея,
но пък с толкова удобни каюти за отсядане.
Брадясали всичките от очаквания,
лицата им са едни и същи,
нагънати от самосъжаление.
Сега заравят сърцата си в пясъка ми,
затова скоро ще се превърна в пустиня.
Ще изсъхне и последното ми дърво
от солените сълзи, с които го поливат.
Ще стърчи единствено дънерът му,
да има къде да драскат резки
с избуялите си от рев нокти.
За всеки ден отчаяние - крива,
за всяка нощ без "нея" - дълбока.
И никой няма да забележи онзи пират
и белезите му от хиляди битки,
как умело дълбае с единствената си ръка,
усмихва се и ловко измъква
заровеното съкровище,
което всички някога търсеха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джу Все права защищены
