9 мая 2014 г., 16:35

Пред Божия съд

642 0 5

И стъпка по стъпка,

и крачка след крачка

животът ни води напред.

И тръпка след тръпка,

закачка и плачка,

и всичко си идва поред.

Но идва предела

в живота предписан -

смъртта се намесва на път.

Настъпва раздяла

в сценарий написан

с "помилуй" пред Божия съд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми, да, много!
  • Благодаря, Прители, за посещението и оценките!
    Сърдечни поздрави!
  • Поздрави и от мен!
  • "Но идва пределът в живота предписан - смъртта се намесва на път.
    Настъпва раздяла в сценарий написан с "помилуй" пред Божия съд."

    Отново постигаш библейско звучене във финала, което малко поети го могат. Убийствено точни и приковаващи ни като гвоздеи към Кръста редове!

    Поздравление, Никола! Малцина поети могат да напишат толкова силни редове!

    Искрено твой: Мисана
  • "И стъпка по стъпка,
    и крачка след крачка
    животът ни води напред."

    Така е, Никола! Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...