Любима моя, твоят допир,
усмивката в блестящата уста,
това са част от всичките неща,
които ме държат все още на крака!
Защото в мойто тяло
все още има плам!
Защото в него мисълта си ти
и там живеят нашите мечти!
БЛАГОДАРЯ ТИ, че те има,
заради теб все още
жив съм аз, ЛЮБИМА!
С теб нищо не деля,
с теб мога само аз да споделя,
ЕДНА ПРЕГРЪДКА И ЕДИН ЖИВОТ
в този свят реален и жесток.
Две половини от една ДУША,
споделяйки и радост, и тъга.
Това, което Нас ни сполетя,
не е беда голяма,
а част от краткотрайна драма.
Защо ли туй го казвам в този час?
Истината знаем само ТИ и АЗ!
Време е да лягаш, мила,
за да отпуснеш своята глава,
понеже там присъствам не насила,
а именно и аз за теб сега съм МИСЪЛТА!

D.E.H.