13 сент. 2007 г., 10:14

ПРЕДИЗБОРНО

1K 0 20
 

ПРЕДИЗБОРНО


Каква нечувана тревога -

задава се борба за власт!...

И страст кипи до изнемога -

началникът живее в нас...


И кой - за служба, кой - за хляба,

реди псувни и дълги листи...

Да се гласува все пак трябва -

пред съвестта си да сме чисти!...


Тук няма мило, няма драго -

Бай Ганьо си е още жив!...

Къде - с пари, къде - с тояга -

пейзаж и роден, и красив!...


И няма го Кубрат - да каже

къде е грешката ни днес...

На части всеки ще ни смаже -

безпаметно и без адрес...


А жабите от всяка локва

припяват имена на глас.

Докато Бог е тъй високо,

продажното живее в нас...



Ванилин ГАВРАИЛОВ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Той Мойсей затова ги е въртял 40 години из пустинята - да умре и последният, роден в робство... Поздрави и от мен, Красимире!
  • Така нареченият преход ще изпълни мисията на Моисей за смяна на поколенията.Робската психика е неизкоренима. Новата дърава от нови хора трябва да се направи.

    "Бай Ганьо просто не умира..."
    Николай Колев

    Поздрав за стиха!
  • Не е много добре като сме прави за такива неща, но те са част от живота ни... Поздрави и от мен, Дарина и Кремена!
  • Много истинско послание!!!
    Картинката е болезнено позната...
    Поздрав!
  • Е, хайде сега... Чак мъдра... Те истините са си очевидни... Поздрави от мен, Преслава! Успех в учението! В поезията напредваш!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...