Предизвикано...
Изпрати ми мечтите си…
Изписани във зимна приказка, без край,
притихнали под бляскавия сняг…
И някъде пред мен седи си, кипра,
онази къщичка, от наште сънища...
Притихнала под снежния калпак на зимата.
Във нея, през прозорчето й виждам светлинка,
навярно отразена от огъня в камината,
който ти запали… лани.
Надникнах.
На рогозката пред нея нас видях -
приседнали край него,
седим смълчани,
вгледани във неговите пламъци -
лекувахме отколешните свои рани.
Не разбрах как, неусетно
стоплена, притихнала,
във теб се сгуших.
И… заспала съм, облегната, спокойна,
на твойто рамо,
или сънувала съм?! Само?!
… А вън снегът е приказното чудо
на нашите желания…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
