14 мая 2011 г., 10:14

Преграда

600 0 0

ПРЕГРАДА

 

Затворена, душата тихо стене -

и да боли, какво ли от това?

Не може никой днес да се наеме

да я зарадва с трепетни слова.

 

Оградата дебела и висока

закрила е, добра преграда,

пази душата от дума жестока

и от зла, ранима изненада.

 

Мигом подала се над таз ограда,

зад нея тя бърза да се скрие,

сърце ранено, за участ нерада

да не узнаем никога ние.

 

Изписана усмивка на лицето -

красива е, но тя не ни топли

с безбройните си рани по сърцето.

Не чува никой тез скрити вопли.

 

С преграда е душата защитена,

зад нея никой днес не припарва.

Към щастието си е устремена,

но по-добре да се спотайва.

 

Така тя себе си ще запази-

ранима птичка в клетка златна.

Неразгадана тайна е тя за нази,

самата тя - вселена необятна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....