Прегърни ме, прегърни ме крадешком
от време и пространство,
от съзнанието крадешком ме прегърни.
На сън ме прегърни,
в кошмара прегърни ме,
прегърни ме мила, прегърни...

Прегръщам, те тъй както не умея,
тъй както
не съм можела до днес.
Дори на сън и в мислите си даже
не съм успяла
да прегърна.
Над будната си съвест - крадешком,
над вятъра суров,
над пламналите устни,
над името - Живот,
над белите жита, родили ни в пороя,
над земните недра
на моята умора ...
Прегръщам те,
прегръщам
и плахо разсъбличам кушмарите нелепи.
С ръцете си отнемам
натрупаната болка.
На плещите си тихо понасям ги
и после отивам си,
отивам тъй както съм дошла,
и после те обичам на лунна светлина
побрала се в очите
на твоята Душа...
Прегръщам те, прегръщам,
прегръщам крадешком...
До теб съм всяка вечер и мислено трептя...