Доброто утро носиш ти "Луна небесна"
и движиш се по своя път.
Секунда... нещо във устата ти проблесна!
Помислих, че е някой зъб.
Шегувам се, разбира се, Любима.
УСМИВКАТА ти тук блести!
Благодаря ти, че те има,
с усмивка нека този ден върви.
Какво говоря, как тоз ден -
та той нали ще мине.
Затуй - денят да стане множество
и ти да се усмихваш винаги, Любима,
написах днес това писмо.
D.E.H.
© Олег Деков Все права защищены