9 июл. 2007 г., 10:08

прелиствам си съдбата 

  Поэзия
701 0 6

Прелиствам си съдбата
и търся смисъл и желание,
бледнеят страниците в самота,
със многоточия и колебания.

Прелиствам битието си, небитиетно,
не мога да намеря себе си,
"живея в него", дишам безучастно,
мечтите ми прахливи са изметени.

Прелиствам настоящето си посреднощ,
среднощна лампа само в него свети,
до рамото ми ходи гол и бос 
неясен образ с болки по нозете.

А пътят само камъни,
безплодни сухи буци
и мараня над него
свива хоризонта,
към пропаст ежедневна
със бързи стъпки води ме,
ще мога ли да я прескоча
или във нея ще убегна!

© Антон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??