10 мар. 2008 г., 10:36

Прераждане

752 0 22
Премръзвах от вини и хорски неволи.
Насъщно те исках и тайно се молих.
И взех топлината ти жарка, без грях.
И в огъня ти горях, от святост и страст.
В любовния плен все бях, пагубен.
И търсих време на чудната му пламенност.
Пак с млада, упорита и нова надежда.
И мъка съща, човешка, стара и грешна.
Но топла... от мирис на лято заспало.
Море - знамения и звезди сляло.
Да бих преживяла всичко отново...
Била съм щастлива... и пак съм готова.
ПС:Поклон пред Любовта - Икона!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пак с млада, упорита и нова надежда.
    И мъка съща, човешка, стара и грешна.

    Браво!!!
    Прекрасно е!!!
  • Била съм щастлива... и пак съм готова...
    Бъдиии !!!
    Целувки от мен!
  • Препрочитах го няколко пъти...
    Така е дори и след болката на всяка любов, сме готови отново да обичаме, защото в сърцата ни има любов...Бъди обичана!
    Аплодисменти!!!
  • Благодаря ви от сърце!!!
  • ''Да бих преживяла всичко отново...
    Била съм щастлива... и пак съм готова.''
    Пишеш страхотно,мила!Емоционално,красиво,пламенно...Прегръщам те

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...