Премръзвах от вини и хорски неволи.
Насъщно те исках и тайно се молих.
И взех топлината ти жарка, без грях.
И в огъня ти горях, от святост и страст.
В любовния плен все бях, пагубен.
И търсих време на чудната му пламенност.
Пак с млада, упорита и нова надежда.
И мъка съща, човешка, стара и грешна.
Но топла... от мирис на лято заспало.
Море - знамения и звезди сляло.
Да бих преживяла всичко отново...
Била съм щастлива... и пак съм готова. ...