16 июл. 2007 г., 12:35

прераждане 

  Поэзия
562 0 7
От звезден шепот рокля си скроих,
обувките откраднах от луната,
в косите вплетох от, на сините реки,
най-светлите проблясъци на пясъка.
Наметнах раменете с цветен шал,
припяващ музиката  на дъгата,
на пръсти се изнизах с полъха,
догонвайки лазура на зората...
Пред теб застанах - бляскава мечта
с душа на вятър във очите,
от премреженото звездно на нощта
се преродих във светлина с лъчите.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??