Денят, в който сърцето ми пречупи,
като бисквита рохка,
поиска веднага да забравиш
и втурна се семейната ограда да укрепваш,
която пречеше ти, а сега – не те предпазва,
ох, както искаш...
Пази, бодувай, страхувай се, мисли,
щом лъжеш в любовта,
която с чистота и с нежност те обгърна.
Престъпление е,
дано го осъзнаваш, всъщност, дано да го забравя...