През ноември
Видя ли сега
как ни изненада снегът!
И ще трябва да чакам
да се стопли отново,
за да настъпи мигът
за онази разходка във парка!
Представям си как
с теб вървим, а дъждецът
току що е спрял и е влажно.
И ти ме докосваш.
Аз не ще си отдръпна ръката,
ти знаеш - да те има до мене е важно.
Но се чудя какво толкова
бихме си бъбрили,
след като всичко съм ти разказала.
Може би повече ще мълчим
и ще слушаме
как шумолят листата на брястовете.
И ще гледаме неподвижността
на водата в онова езеро
с водните лилии.
От време на време ще сядаме
на влажните пейки
да си почиваме.
Ще ми купиш ли
от онази жена с хризантемите
букета с мирис на есен?
Защото аз ще съм скрила
в джоба за теб
шепа печени кестени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
