ПРИКАЗКА ЗА ОРИМАКА

„Дядо Попе, где така?”
„Тръгнах, чадо за дърва!
Люта зима вън бушува,
Попадийката студува...
А ти где вей'ш байряка?”
„Тръгнал съм към оримака
с ергенлъка да посвирим
и невести да си дирим!
Ей го – вино взех, ракийка,
дай Богу мойта комшийка,
хубавицата Гергана
тая нощ да ми пристане.
Хайде, дядо попе, с мен
може да си на кадем! "
„Вино казваш, и ракия?
Ах, по принцип аз не пия,
но ще сръбна днес две-три,
дядо Боже ще прости!
Попадийката ще чака,
идвам с тебе в оримака!”
... Тръгнаха, а на баира
ей го кмета – сняг събира.
„Що ще чиниш тая преспа?”
„Ох, не думай! Пътя тесен
и кметицата ме прати
във ръцете с две лопати
да разчистя таз пъртина,
за рекламна бюлетина...
А пък вий къде във мрака?”
„Ний ще пием, в оримака!”
„Брей, че то е още рано!
Я и аз със вас да хвана
пък да пийна там две-три
работата да спори”...
И така по пътя свой
още братя по запой,
приобщиха се към тях,
даже даскала видях...

Доктора остави ножа:
„Пийна ли – не се тревожа,
че треперят ми ръцете...
Ще сръбна две-три питиета!” 

... Всички важни задължения
без излишни угризения
през комина отлетяха,
чашите си щом наляха.
Тъй с количество ненужно
се почерпиха задружно,
виното го пресушиха,
и ракията изпиха...
Чак на сутринта на пръсти
се изнизаха към къщи,
някои на четири крака
тръгнаха от оримака...
А на прага им жените
чакаха ги със метлите...
Май, че взеха си поука,
и отмина махмурлука...
Но не щеш ли днес дочух,
из мах′лата страшен слух:
През две нощи на баира
дядо поп как се събирал
с тайна група, де′т го чака
за да идат в оримака...

Павлина Соколова