Приказка за Синеморско щастие
А бяхме най-щастливите със тебе някога...
Под Синеморско слънце плувахме с делфините.
Вълните къпеха със пръските телата ни.
Люлееха ни в люлката на дивното.
Към Силистар повеждаха ни пътища.
Фиордите гальовно ни намигаха.
И изгревът със жълто ни прегръщаше,
а стъпките ни хоризонта стигаха.
Щурците пееха във ридовете скътани.
Пчелите мед събираха невиждащи.
Живеехме към лудостта забързани,
в Града на щастието шеметно навлизащи.
И плажовете в ириса жълтееха
с неистовата светлина на необятното,
а гларусите със следи извезваха
по пясъците шифъра на Тайнството...
Но нещо случи се със нас и се опомнихме.
Дори затихна бризът, носещ шанса ни.
За Синеморец поотделно си припомняме,
превърнали се в двама чужди странници.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
