28 нояб. 2018 г., 07:58

Принце

704 6 17

 

Да. Ти си принцът.

Умният. Красивият.

Но приказката свърши,

принце мой.

След век очакване

заключих в гардероба

костюма си

на спящата красавица,

а ключа съм загубила.

Ще трябва 

да се върнеш

да намериш друга приказка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за невероятния коментар,Роси!
    Чувствам те близка по светоусещане. Поздрави!
  • Чудесно е когато принцесата поеме юздите в своите ръце! Търся ли още принца? Не! Принцът може само да завладее сърцето ми, но дали е способен да отдаде своето?! Май само юнаците се борят да спасят любимата, затова се отказвам и аз от принца! Прекрасен стих, Светличка!
  • Много благодаря за милите думи!
  • Приказно хубаво! Благодаря, Светулка!
  • Благодаря за нежната Ви усмивка, контесо!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...