ПРИПОЗНАВАНЕ
Бодна се в сърцето ми стрелата,
хвърлена безмилостно от Феб...
Уж не съм съвсем докрай отвят, а
дето да погледна - виждам теб!...
Чаткат твойте токчета припряно
на пинг-понг по плочите пред мен.Ти ли си, не си ли ти?... През рамо
хвърляш поглед, нейде устремен...
Припка ми сърцето по паважа -
топка, изтървана от дете...
Мине ли кола, ще го премаже...
Циганка с метла ще го смете...
Вече приближавам силуета...
Трябва да си ти! Но ето на –
с грижите си, виждам, е заета
непозната хубава жена...
© Ванилин Гавраилов Все права защищены