Живели бедно двама братя.

Кога било, това не знам,

но знам, че малкият се казвал

Иван, а батко му - Йордан.

Накрай село̀то, до реката

живели в малка хижа те

със болна майка, а бащата

незнайно где бил на гурбет.

С добро сърце, работен, умен

Йордан бил, Ванко - лековат.

Шеги си правел неразумни

той с по-големия си брат.

Йордан във нощ безлунна тръгнал

с ръце шарани да лови.

Завряни в тинестото дъно,

за улов лесни те били.

Иван преварил го, далдисал

без звук в студената вода.

Йордан, щом пипнал го, се слисал:

каква ли риба е това?

От тинята го с труд измъкнал

и го оставил на брега.

След туй в голям чувал го вмъкнал

и го отнесъл у дома.

На светло, щом го поизтъркал,

познал той своето братле

и рекъл като го прегърнал:

- От кал да е, Иван да е!