...Приятелко моя...

(Посветено на най-добрата ми приятелка)

Приятелко моя, ела де те прегърна!

Кажи ми всичко, което изпитваш,

кажи ми всичко, което те изпълва,

кажи ми за щастието ти и болката!

Знаеш, че аз ще съм до тебе всякога,

когато имаш нужда и когато я нямаш...

Благодаря ти, че сподели с мен душата,

сега и аз ще ти разкажа за моите дихания...

Приятелко моя, думите и погледа, делата ти

не спират да ме утешават, да ми дават сили...!

Не си представиш как ме радват усмивките ти!

Затова, когато плачеш, аз ще те слушам - сълзите ти!

И както винаги ще ти се усмихна с вяра и недежди...

Приятелко моя, както в лошото, така и в доброто

ще съм до тебе, тъмнината ще изпратим, светлината

ще посрешнем и както винаги ще ликуваме в нея отново!

Приятелко моя, ти присъстваш в студовете и в топлините ми-

аз приемам твоите и най-много радваме се на щастието на другата...

И двете винаги - рамо до рамо ще плачем, ще се смеем и ще пеем,

защото това е да познаваш приятелката на душата и на живота!