Приземих се
ПРИЗЕМИХ СЕ, ЗА ДА БЪДА ДО ТЕБЕ:
простих се
с най-слънчевото на този свят небе,
подарих му
крилете си, да не жали за мене
взех си
само една звезда, да не ми е студено.
Не знам дали ще ми прости,
но все едно,
сега съм тук, където си и ти,
не зная и дали ще ме приемеш в твоя свят,
но позволи ми,
просто да остана на земята,
за да почувствам
сладостта на аромата й
и да остана
във властта на силата й притегателна,
която убива нас - птиците,
но ражда на живота големите истини,
а аз не искам повече...
простих се
с най-слънчевото на този свят небе,
подарих му
крилете си, да не жали за мене
взех си
само една звезда, да не ми е студено.
Не знам дали ще ми прости,
но все едно,
сега съм тук, където си и ти,
не зная и дали ще ме приемеш в твоя свят,
но позволи ми,
просто да остана на земята,
за да почувствам
сладостта на аромата й
и да остана
във властта на силата й притегателна,
която убива нас - птиците,
но ражда на живота големите истини,
а аз не искам повече...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Гецова Все права защищены
