22 янв. 2006 г., 22:12

Признание

880 0 1
Признание

Животът ми е пълен с изненади,
изглеждат ми заслужени награди.
Лъжовно ме понася на криле,
безспирно и греховно ме зове.

На пръсти стъпвам ,за да съм голяма,
не виждам ни една забрана.
Със вирнат нос и облак спрях
 и Азът ми залива се от смях.
 
Обичам този гъдел мой принуден,
за малко заприличах на заблуден.
Оказах се греховен пленник
и вярващ в роля на неверник.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Много ми хареса и звучи различно 6 от мен

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...