9 янв. 2016 г., 20:58

Признание

439 0 4

Ще вляза в ума ти

           като сянка безплътна

ще усещам дъха ти

           когато Душата ти страда.

Чувствата,

            безименни струни

заспиш ли

            ще ги докосвам

щастливи мигове,

            прикрити заблуди

с тях ще те лъжа,

             а после ще страдам

 

Януари 2016

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ел,както винаги си много емоционална.Благодаря ти.
    Младене,винаги намираш най-същественото.Признателен съм ти.
    Цвети,трогнат съм от насърчителните ти думи.
    Марина,дори трите удивителни значат много за мен.
    Желая на всички успешна седмица!
  • ...!!!
  • Благодаря за удоволствието! Емоционалност и сила, извират от този стих! Браво!
  • Мъжка и вълнуваща интимна лирика. Поздравления, Гавраиле! От мен отличен 5!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....