Признавам - закъснях
да видя на живо мечтата си,
да я зърна за миг в реалността.
Закъснях да я погледна и тя избяга от мен надалече.
Признавам - денят накъсява,
но само за мене той се смалява.
Не мога да я догоня (мечтата).
Не мога! Нямам сили, а трябва!
Тя ще осмисли преживяното от мен,
тя ще ми даде смисъл да продължа напред.
За кой ли път без нея ще се лутам...
А толкова исках да те зърна за последно...
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены